Европа е континентът, който е най-пострадал от Втората световна война. Общият брой на жертвите е над 73 милиона в периода 1937-1945. В миналите 70 години българското общество няма ясна оценка, която да представи историята обективно. СССР дава най-много жертви и...
Преди 90 години на тази дата е извършен един от най-мащабните терористични актове, които световната история познава. С благословията на ЦК на БКП се случва атентатът в катедралата Свети Крал, сега църквата „Света Неделя". Загиват голяма част от елита...
 Докато търси мъртвите души сред селяните, главният герой на Гогол описва разрухата на феодалното общество, което изяжда Русия отвътре. Още тогава ни е разкрит разпадът на старата система и първите признаци за зараждането на едно консуматорско общество, в което...
Когато писах за мъжете и комплексите ни, умишлено пропуснах най-големия от тях - страха от обвързване. Обяснението на този комплекс минава през няколко категории, които са задължително свързани една с друга. Нежната половина от света е една малка вселена и...
Мой близък приятел, бохем по рождение и призвание, дотолкова няма притеснения от жените, че докато учеше във Виена му се наложи да се върне в България за няколко месеца. Причината бе, че попадна на неправилната хубава жена, която се...
Лесно е да си чалгар в Студентски град. Трудно е да си такъв в хипстърските заведения. Няма салфетки по земята, няма барабанчета. Няма пияни и разгонени колежки, качени по масите. Няма нищо от културата, която познаваш. Има хора, които...
Нощният живот в Студентски град е алтернативна реалност. Той е всичко, което познавате. Той е и всичко, което не искате да разбирате за вашите деца. Словосъчетанието "Студентски град" се състои от два оксиморона. Студентски град би бил началото и...
Имаме проблем. Не е нито ситуационен, нито ценностен. Проблемът ни е цивилизационен - създаваме нация и поколение, чиито предели на желания достигат до евтини мечти за хубава кола, посещение на чалга клуб, което включва консумация на бутилка водка и...
"Моя живот е интересен много повече от техния! Точно така, когато аз вървя по улиците всеки ми зей зад гърба „Атанаске, Атанаске!“, сякаш виждат Памела Андерсън!"* Много ми се искаше заглавието да бъде "Атанаските като катарзис на субктултурата". Уви, чалгата...
Вървях към „Дом на киното“ с нагласата да видя нещо изключително. Единственото, което ми се струваше странно е, че продължава само 36 минути. Но точно в това се изразява очарованието на цялата продукция – тя е точно толкова, колкото...