Евроскептиците отново радостно надигат глава, вещаейки поредния крах на Европейската общност. Резултатите от референдума в Обединеното Кралство успяха да дадат в техния първичен микросвят още една предпоставка за лошата Европа и добрата България. И пак се започна със сериозните обяснение как сме били по-добре извън Европейския съюз, който ни тласкал към дъното.

В същото време от Брюксел се чуват все по-обнадеждаващи новини – по-пълна интеграция на страните членки, приемане на еврото от всички, още по-сериозни общи политики.

„Навсякъде народите се бунтуват срещу транснационалната олигархия, която вече не могат да понасят” , казва за френското издание Boulevard Voltaire философът Ален дьо Беноа. Според него именно с това е важен Brexit, който „потвърждава едно фундаментално движение. След десетилетия „разширяване”, навлизаме в ерата на отцепването”. Разбира се, всеки евроскептик би използвал този момент, за да развие теорията за краха на Обединена Европа.

Референдумът на Обединеното кралство действа като отрезвител, който успя да върне на преден план възможността за така нужната реформа в Европейския съюз, която да изпълни идеите зад неговото създаване. За съжаление, през последните години Брюксел се отдалечи много от виждането на Вебер за онази по немски спретната и работлива бюрокрация в полза на хората. Това изгубване от идеалите на ЕС доведе до безумни предложения и регулации, които по глупост може да се мерят с изцепките на български партиен вожд.

За онези, които познават историята и следят политиката през последните години, случващото след Brexit не би трябвало да е изненада. Спасението на Европа на нациите след Втората световна война бе именно в тяхното наднационално обединение. По този начин се разшириха и затвърдиха културните, социални и икономически връзки между различните народи, като възможността за въоръжен конфликт бе предотвратен.

Единственият шанс за спасение и развитие на Европейския съюз оттук нататък обаче е в стъпките към последващата федерализация.

Федеративното управление по своята същност не нещо ново или лошо. Основното при него е централно правителство, което обединява самоуправляващи се звена. Към днешна дата 22 държави са с федеративна структура, като повечето от тях са обединени на база споделена културни и исторически връзки, а в някои случай – на етнически принцип. Всяка съставна част запазва своята автономия, като в същото време има единодействие в области от стратегическо значение.

В този ред на мисли най-близкият пример как би изглеждала ЕС като федерация е руската такава. В своя състав тя включва 21 републики, които имат свое автономно управление. Всяка република в състава на Федерацията има официален своя език и втори руски, автономно управление и е делегирала решенията по стратегически въпроси на Кремъл. Конституцията от 1993 на Руската федерация обявява в своя член 3 за сепаратизъм желанието на отделен народ и държава да се отделят от състава й.

За разлика от Руската федерация, където обединението е основно на политически и икономически принцип, то в Европейския съюз то е на цивилизационен избор. В състава на Руската федерация влизат множество републики с различни култури, етнически състав и религии. В Европейския съюз традиционните вероизповедания доминират във всяка една страна – католицизъм, православие и протестантство. Още повече – споделените европейски ценности като свобода на индивида и разума, толерантност, прогрес, наука и единство в разнообразието, са отправна точка при присъединяването на всяка нова страна член към Съюза.

Преди да отхвърлим идеята за ЕС като федерация и да закрещим „България вън от ЕС”, е хубаво да си зададем въпроса какво ще правят политиците ни, ако се спрат еврофондовете. Сега си представете, че тези пари се влагат действително в иновации, конкурентоспособност и земеделие, а не нови стадиони в малки села, частни къщи по селски програми и саниране на вече санирани сгради.

Дали винаги федерацията ще бъда най-доброто решение за в бъдеще – никой не може да отговори. Но в близките няколко десетилетия, докато в България и Източна Европа успеем да изградим политическа култура и класа, това е най-доброто решение за нашето развитие

Leave a Reply