Да си го кажем честно – безглутеновият тренд е вече „толкова миналата година”, че беше време да се случи нещо ново, готино и алтернативно, което да даде занимание на младите хора без работа, но с претенции за интелект и уникалност.

И тъй като Pokémon Go тепърва навлиза, то сега се налага да търпим появилите се през последните години нео-вегани, които смятат пърформансите с „ядене на хора” за много оригинални.

Не си заслужава да си хабим времето с безвкусните им прояви, копиращи изцяло представленията на шепа хипита, които от години отегчават жителите на Барселона. Колкото повече обръщаме внимание на жалките им опити за внимание, толкова по-значими се чувстват в своя микросвят.

Но в последно време част от тях се опитват да ни продадат псевдо-научни факти като доказани истини, а това вече е проблем.

 

Новото малцинство

Към днешна дата под 3% от населението на света се самоопределя като “вегани”. В това число включваме и близо 6% от населението на Индия. За страните от Европейския съюз този процент е между 0,2% и 0,5%.

През последните годините веганите започнаха да настояват за протекция съгласно законите за защита на човешките права, с цел да не бъдат принуждавани да правят каквото и да е в конфликт с своите вярвания.

Това може да включва отказ от носене на униформа и обувки от естествена кожа на училище или на работа, но и отказ от изпълнение на някои от задължителни процедури по време на практиките за завършване на ветеринарна специалност.

Веган-активистите решиха, че са една стъпка по-близо до успеха, след като Комисията за човешки права на Онтарио издаде нов наръчник за борба с дискриминацията – в него в категорията „вяра” се включват не само религии, но и убеждения, които „значително влияят на човешката идентичност, светоглед и начин на живот”.

„В днешно време все повече хора имат собствени етични системи, които не намират съответствие в традиционни организирани религии”, казва Ник Райт, създател на Animal Justice.

Тази промяна е важна за етиката на веганите, тъй като ако се налага приспособяване към нова среда или работа, те могат законно да я откажат.

Наскоро стана известен случай със студентка по ветеринарна медицина, която е отказала да евтаназира куче, въпреки че процедурата е част от задължителната практика, без която не може да се дипломира. След намесата на група за вегански права обаче университетът е направил изключение и е разрешил на момичето да осинови кучето.

В друг случай, готвачка в детски дом е отказала да приготвя ястия от месо заради веганските си убеждения – след намесата на група активисти й е позволено да готви без месо и млечни продукти.

Но тези два случая са нищо на фона на съдебните жалби от „жертви” на дискриминация, които се оплакват от липсата на вегански кетъринг по време на барбекю, организирано от работодателите им.

През последните години веганското лоби става все по-агресивно. В Индийския технологичен институт имаше протест за създаване на отделни зали за хранене, така че студентите-вегетарианци да се предпазят от „кусанкар” (лошото влияние) на месоядните.

Сингх Чухан, главен министър на щата Мадхя Прадеш в Индия, отказа да включи яйца в менюто на ангавади-центровете (които се грижат за малки деца), въпреки протестите на местните жители, посочващи, че яйцата са богата на протеини храна, полезна за здравето на подрастващите от най-бедните райони.

Най-здравите култури са тези, които ядат меса

Веганите твърдят, че червеното месо води до сърдечно-съдови заболявания и могат да предизвикат развитието на захарен диабет тип 2.

Това твърдение обаче беше оборено от две мащабни научни изследвания – първото беше направено от учени в Харвард с 1 213 380 участници, а второто – проведено на европейско ниво с 448 568 души. И двете изследвания не намериха връзка между червеното месо и сърдечно-съдовите заболявания, диабета и смъртността.

Ефектът се наблюдава само при употребата на колбаси, които включват в своя състав оцветители и консерванти. Но такава корелация за здравословното състояние може да се намери и при употребата на зеленчуците, пръскани с пестициди.

Любима книга на веганите, които търсят доказателство, че всички животински храни са вредни, се нарича „Китайското проучване” от Т. Колин Кембъл – биохимик веган, който изследва връзката между начина на хранене и заболяванията в Китай.

Проблемът е, че той интерпретира данните от изследването си по силно подвеждащ начин и извежда взаимовръзка между месните продукти и заболяванията – каквато в действителност не съществува.

Други професионални епидемиолози като харвардските професори Уолтър Уилит и Франк Ху анализират същите данни и опровергават корелацията, посочена от Кембъл.

Още едно изследване с близо 300 000 участници от Азия показва, че храненето с месо може да намали смъртността, както и да понижи риска от развитието на сърдечни болести при мъжете и от рак – при жените.

През 1930-те години зъболекарят от Чикаго Уестърн Прайс и съпругата му пътуват по света в търсене на общности, чиито членове са в перфектно здраве. За своето проучване те се спират на традиционни общества като ловци-събирачи, скотовъдци и земеделци, които имат дълготрайни хранителните навици.

Прайс открива, че най-здрави са тези общности, които се хранят с риба, яйца, черен дроб, сурово мляко и рибено масло. Той не намира нито една традиционна култура, която е постигнала отлично здраве само чрез растителна диета.

Децата на веганите

Дори след смъртните случаи на деца, подложени от родителите си на диета от зеленчуци, кълнове и ядки, активистите се оправдават, че причината не е липсата на месни и млечни продукти, а неправилното прилагане на веганския режим.

Педиатърът Хелън Уилкок казва пред The Guardian, че „децата на веганите могат да развият дефицит на витамин D, калций, желязо, както и на витамин B12, затова те се нуждаят задължително от хранителни добавки”.

Друг основен проблем е, че веганската диета страда от липса на достатъчно калории – трябва да се яде много повече, за да бъде набавена достатъчно енергия. Но децата не могат да поемат големи количества храна, затова е трудно да усвоят нужния брой калории.

Дефицит при децата на веганска диета са и протеините. Когато детето яде месо или риба, организмът му набира цялото нужно количество аминокиселини. Проблемът е, че храненето с един вид варива не може да предостави нужните аминокиселини, поради което е нужен добър баланс на продуктите в диетата. С други думи – ако едно дете яде само пилешко, то ще си набави нужното количество аминокиселини, но дете, което яде само един вид варива – няма да може.

Няма как да приемем, че всички родители на деца-вегани спазват правилните диети, които осигуряват веществата за нормален растеж. Това може да се превърне в опасна тенденция, особено в контекста на все по-ясните заявки от страна на веганите за признаването им като малцинство, чиито права трябва да бъдат защитавани.

 

Веганите обаче са прави за едно нещо

През последните години производството на месо и мляко в развития свят се индустриализира до такава степен, че доведе до търговия на евтини продукти със съмнителни качества. Най-големият аргумент на веганите е бруталното отношение на производителите на храни към животните, които се тъпчат в малки помещения и се инжектират с хормони за растеж.

Това не само показва нечовешко отношение с цел бърза печалба, но и води до здравословни проблеми за потребителите. Индустриализацията на производството и последващите здравословни проблеми обаче засягат и продуктите, което ядат веганите.

Неправилното хранене и употребата на опасно месо и млечни продукти е сериозен проблем, на който трябва да се обръща внимание, но същото се отнася и за храненето с пръскани с пестициди зеленчуци, житни култури и плодове.

За радост през последните години се вижда ясно повишаване на заинтересоваността на потребителите към произхода и качеството на храната. Особено в Европейския съюз има бум на малки производители, които затварят цикъла с млечни и месни продукти, зеленчуци, плодове и житни изделия от „фермата до масата”. Тази тенденция не е просто мода, а ясна отговорност на потребителя към здравето си и това на своите близки.

По своята същност веганството не е нещо лошо – всеки има право на индивидуален избор дали да яде месо или не. Но когато активистите приравняват всеки месояден на канибал, който заслужава смърт, е време да си признаем, че си имаме работа с веганска агресия.

Много вегетарианци и вегани са интелигентни и състрадателни хора, които искрено се опитват да направят света по-добро място.

Но има много други – най-кресливите от тях – използват лъжата, страха и провокацията, за да подтикват други да се присъединяват към тяхната кауза. Възприемайки се за морална полиция, която трябва да просветли и накаже обществото, започват да заприличват все повече на джихадисти, отколкото на борци за справедливост към животните.

Leave a Reply