Историята, казва Чърчил, се пише от победителите. И докато в свободния свят всеки има право да оспорва фактите и да търси истината след Втората световна война, то на Изток от Желязната завеса нещата стоят по различен начин. Затова повече от 70 години след победата над Хитлеристка Германия в България все още е табу историческата истина за нашата роля във войната.

Кога е подписано споразумението?

В нощта на 6 срещу 7 май 1945 г.,със съгласието на адмирал Дьониц, генерал Алфред Йодл подписва акта на безусловна капитулация на Нацистка Германия пред представители на САЩ, СССР и Франция. От страна на Кремъл, след дълги часове чакане, което струва хиляди жертви, не пристига знак на несъгласие с текста. Генерал Иван Суслопаров подписва и така документът влиза в сила на 23,01 часа Централно европейско време на 8 май.

Малко след това обаче от Кремъл пристига съобщение, че генерал Суслопаров не е упълномощен да подпише капитулацията. Сталин настоява документът да бъде подписан в „сърцето на агресора” Берлин с участието на неговия любимец – маршал Жуков. На 8 май вечерта в Карлхстрот, който е окупиран от СССР, се преподписва споразумението.

Капитулацията, благодарение на дипломатически маневри и обявяването на първия документ за „предварителен акт”, не е изместена за по-късно време, което ще коства още хиляди жертви заради прищявката на Сталин.

Още повече – свободният свят знае за споразумението от сутринта на 8 май.

Москва обявява края на войната след преподписването. Часовата разлика между Москва и Берлин налага и друг елемент – когато актът на капитулация е подписан отново след 22,40 часа на 8 май, в Москва вече е 9 май.

По-интересното е, че само 3 години Денят на победата е официален празник в Съветския съюз.

След като Сталин го отменя през 1948 г., 9 май е обикновен работен ден. Чак през 1965 г. по повод 20 години от края на Втората световна война е проведен първият военен парад на Червения площад. Паради има още през 1985 г., 1990 г. и 1995 г. и 2005 г.

Показността на военна мощ не е ежегодна традиция до 2010 г., когато Путин решава да противопостави Деня на победата на обявения през 2008 г. Ден на Европа, който се празнува също на 9 май.

Причини за преподписването

Желанието на Сталин за преподписване е продиктувано от неговата параноя и страх, че СССР ще остане изолиран в разпределението „плячката” след края на войната. На Ялтенската конференция Западът се съгласява да пожертва Източна Европа в името на своите интереси в Японско-Американската война.

Заради героизма и саможертвата на японската армия е изчислено, че ще загинат над милион и половина съюзнически военни, а сраженията ще се проточат години. Тази реалност се променя след геноцида в Хирошима и Нагасаки през август 1945 г, но в началото на същата година Сталин е нужният съюзник за края на войната.

Москва настоява за разчленяване на Германия на няколко части. Този похват вече е ползван за поделянето на Полша заедно с Хитлер. Съветският съюз, казва Сталин в свое обръщение към съветските народи, „не възнамерява да разчлени или унищожи Германия”. Това обаче нарушава решението на Ялтенската конференция (прието изцяло по съветска инициатива) и създава невъзможност за незабавното подписване на безусловната капитулация от страна СССР.

Така за кратък момент Сталин се оказва защитник на германските интереси, а прехвърлянето на цялата власт от страна на Вермахта в ръцете на Съюзниците е забавено.

Кремъл най-накрая успява да окупира българските земи

Планът на Кремъл да инсталира комунистически правителства, да премества граници и да разделя народи и семейства в Източна Европа чрез окупация и тероризиране на местното население е успешен. След войната окупираната от Вермахта територия е „освободена”, а завзетите от Червената армия Западна Беларус и Западна Украйна остават в границите на Съветския съюз. За компенсация Полша получава части от Източна Германия.

Царство България е най-пострадалата страна от този процес с отнета жива плът, десетки хиляди квадратни километри и милиони население. Въпреки че не даваме нито една жертва извън границите на страната до 9 септември 1945 г., а в Царство България не спира да има дипломатическо представителство на Съветска Русия, в последната фаза на войната безстрашната българска войска е употребена като пушечно месо в една така или иначе вече спечелена война.

В последната фаза на войната близо 40 000 български офицери са принудително пратени на първа линия, а зад тях са политкомисари без образование и военна подготовка. По този начин се обезкръвява българската армия и всяка възможна съпротива срещу окупаторите от Червената армия – докато офицерите се сражават напред, политкомасарите стрелят в гръб и няколко десетки хиляди загиват от „приятелски” куршуми.

Въжделенията България да попадне под Червения ботуш са дългогодишна политика на Кремъл, още от времето на руско-турските войни за влияние върху едни от най-стратегическите земи.

В края на Втората световна война Съветският съюз вижда такава възможност и се възползва максимално.

На 26 август 1945 г. правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на Царство България във войната под заплахата на наближаващата Червена армия. Разпоредено е германските войски да бъдат разоръжени и да напуснат страната, а същевременно се водят преговори от страна на българското правителство с Англия и САЩ, като се надява да издейства тяхно присъствие на територията на страна.

Българското правителство се старае по дипломатически път да спаси народа от последвалите зверства на Съветска Русия и нейните платени гаулайтери в Царство България. Доказва го и Окръжно No4 на ЦК на БРП(К) от същия 26 август, което постановява властта да бъде взета посредством въоръжено въстание.

Царство България губи войната заради интересите на Кремъл и БКП

На 9 септември е извършен военен преврат, подкрепен от настъпващата Червена армия. Всички последващи действия – от назначение на местни администрации, през съдебни процеси и избори са строго съблюдавани и подкрепяни, както от съветски военни, така и от специално пратени от Кремъл служители на мракобесното НКВД.

Хаотичните времена дават възможност на малкото поддръжници на комунизма в съветската му форма в Царство България, повечето от които малоимотни и отявлени рецидивисти и престъпници, да придобият цялата нужна власт по места, която да инсталира през следващите години един от най-тоталитарните режими в Европа.

При нахлуването на Червената армия и окупацията Царство България е с обявен неутралитет, но заради участието в съюз с Германия, Италия и Япония преди това сме обявени за победена страна. Въпреки че даваме десетки хиляди жертви в последната фаза на войната на страната на Съюзниците.

Инициативата да бъдем сред загубилите войната страни е именно на Кремъл и БКП.

Царство България по време на цялата война не участва в сражения, а впоследствие воюва срещу Германия, но е победена страна.

Въпреки желанието на Украйна и Беларус да сме сред победителките, Съветския съюз се възпротивява. В същото време войските на Италия, която е основен участник в Тристранния пакт, стигат до Волгоград, имат участие и в Северна Африка, но са обявени за страна победителка.

Причините са прозаични – при обявяването на Царство България за страна победителка се дава възможност на народа да се съпротивлява срещу инсталирането на режима на комунистите, който без подкрепата на окупиралата ни Червена армия нямаше да продължи своето съществуване.

За разлика от Съветска Русия, в Царство България комунизмът няма почва. Дори по време на османското иго голяма част от населението има своя собственост и земя, а толерантността към религиите, различното и пословичното трудолюбие и самоинициатива са в противовес на всичко, което Георги Димитров и другите на заплата към Интернационала искат да прокарат в страната.

Наличието на комунисти преди 9 септември не прави страната комунистическа, както и възможността да е имало фашисти тогава. Разбира се, има елементи на авторитарно управление, произтекло от сложната политическа обстановка.

Защо е толкова важен 9 май за комунистите?

9 май остана един от малкото празници, които официализират присъствието на над 600 000 червеноармейски окупатори в Царство България след 9 септември. Още повече – инсталирането на комунистическия режим минава през ред забрани на български празници, а традиционния Военен парад на героичната българска армия на Гергьовден е преместен от 6 на 9 май. Впрочем, идеята за военен парад в Кремъл е инспирирана именно от него.

Трябва нашите политици ясно да се разграничат от най-мракобесния период в българската история. Никъде по света няма случай политици и граждани да празнуват загубата на войната. Още повече, че именно тези на които са благодарни в този ден, са ни окупирали и обявили победена страна във войната.

До 1944 г. Царство България е част от прогресивна Европа и след падането на Берлинската стена бе най-логично да погледнем на Запад, където на 9 май празнуват обединението, подето от двете враждуващи Германия и Франция, а не разединението, причинено от желанието за влияние на дадена страна над цяла Източна Европа.

Днес България е част от Европейския съюз и НАТО, наравно с едни от най-развитите страни в света. Именно това ни дава не правото, а задължението да преосмислим казионната история и празници и да започнем да се чувстваме като истински европейци и горди българи.

Leave a Reply